опиянчвал е

Речник на българския език

1. опиянчвал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

опиянчвал е е производна форма на опиянчвам се (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. опиянчвал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

опиянчвал е е производна форма на опиянчвам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. опиянчвал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

опиянчвал е е производна форма на опиянчвам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).