опиянчвало си

Речник на българския език

1. опиянчвало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

опиянчвало си е производна форма на опиянчвам се (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. опиянчвало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

опиянчвало си е производна форма на опиянчвам се (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. опиянчвало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

опиянчвало си е производна форма на опиянчвам се (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).