опиянчвало е

Речник на българския език

1. опиянчвало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

опиянчвало е е производна форма на опиянчвам се (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. опиянчвало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

опиянчвало е е производна форма на опиянчвам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. опиянчвало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

опиянчвало е е производна форма на опиянчвам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).