опиянил си

Речник на българския език

1. опиянил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

опиянил си е производна форма на опияня (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. опиянил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

опиянил си е производна форма на опияня (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).