опиянил е

Речник на българския език

1. опиянил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

опиянил е е производна форма на опияня (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. опиянил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

опиянил е е производна форма на опияня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).