опиянила е

Речник на българския език

1. опиянила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

опиянила е е производна форма на опияня (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. опиянила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

опиянила е е производна форма на опияня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).