опищял си

Речник на българския език

1. опищял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

опищял си е производна форма на опищя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. опищял си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

опищял си е производна форма на опищя (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. опищял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

опищял си е производна форма на опищя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).