опищял е

Речник на българския език

1. опищял е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

опищял е е производна форма на опищя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. опищял е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

опищял е е производна форма на опищя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. опищял е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

опищял е е производна форма на опищя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).