опищяло е

Речник на българския език

1. опищяло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

опищяло е е производна форма на опищя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. опищяло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

опищяло е е производна форма на опищя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. опищяло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

опищяло е е производна форма на опищя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).