опичало

Речник на българския език

1. опичало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

опичало е производна форма на опичам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. опичало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

опичало е производна форма на опичам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. опичало — мин. деят. св. прич. ср. р.

опичало е производна форма на опичам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. опичало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

опичало е производна форма на опичам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).