опичали

Речник на българския език

1. опичали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

опичали е производна форма на опичам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. опичали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

опичали е производна форма на опичам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. опичали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

опичали е производна форма на опичам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. опичали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

опичали е производна форма на опичам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).