опичал

Речник на българския език

1. опичал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

опичал е производна форма на опичам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. опичал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

опичал е производна форма на опичам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. опичал — мин. деят. св. прич. м. р.

опичал е производна форма на опичам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. опичал — мин. деят. несв. прич. м. р.

опичал е производна форма на опичам (мин. деят. несв. прич. м. р.).