опитомяло

Речник на българския език

1. опитомяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

опитомяло е производна форма на опитомя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. опитомяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

опитомяло е производна форма на опитомя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).