опитомял

Речник на българския език

1. опитомял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

опитомял е производна форма на опитомя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. опитомял — мин. деят. несв. прич. м. р.

опитомял е производна форма на опитомя (мин. деят. несв. прич. м. р.).