опитомил си

Речник на българския език

1. опитомил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

опитомил си е производна форма на опитомя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. опитомил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

опитомил си е производна форма на опитомя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).