опитомил е

Речник на българския език

1. опитомил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

опитомил е е производна форма на опитомя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. опитомил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

опитомил е е производна форма на опитомя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).