опитомило съм

Речник на българския език

1. опитомило съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

опитомило съм е производна форма на опитомя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. опитомило съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

опитомило съм е производна форма на опитомя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).