опитомили

Речник на българския език

1. опитомили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

опитомили е производна форма на опитомя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. опитомили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

опитомили е производна форма на опитомя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).