опитомила е

Речник на българския език

1. опитомила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

опитомила е е производна форма на опитомя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. опитомила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

опитомила е е производна форма на опитомя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).