опитоми

Речник на българския език

1. опитоми — сег. вр., 3 л., ед. ч.

опитоми е производна форма на опитомя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. опитоми — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

опитоми е производна форма на опитомя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. опитоми — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

опитоми е производна форма на опитомя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. опитоми — повелително наклонение, ед. ч.

опитоми е производна форма на опитомя (повелително наклонение, ед. ч.).