опитомеше

Речник на българския език

1. опитомеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

опитомеше е производна форма на опитомя (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. опитомеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

опитомеше е производна форма на опитомя (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).