опитомели

Речник на българския език

1. опитомели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

опитомели е производна форма на опитомя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. опитомели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

опитомели е производна форма на опитомя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).