опитвал

Речник на българския език

1. опитвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

опитвал е производна форма на опитвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. опитвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

опитвал е производна форма на опитвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. опитвал — мин. деят. св. прич. м. р.

опитвал е производна форма на опитвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. опитвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

опитвал е производна форма на опитвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).