опирало

Речник на българския език

1. опирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

опирало е производна форма на опирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. опирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

опирало е производна форма на опирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. опирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

опирало е производна форма на опирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. опирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

опирало е производна форма на опирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).