опипа

Речник на българския език

1. опипа — сег. вр., 3 л., ед. ч.

опипа е производна форма на опипам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. опипа — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

опипа е производна форма на опипам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. опипа — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

опипа е производна форма на опипам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).