опиляло

Речник на българския език

1. опиляло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

опиляло е производна форма на опиля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. опиляло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

опиляло е производна форма на опиля (мин. деят. несв. прич. ср. р.).