опило

Речник на българския език

1. опило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

опило е производна форма на опия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. опило — мин. деят. св. прич. ср. р.

опило е производна форма на опия (мин. деят. св. прич. ср. р.).