опилите

Речник на българския език

1. опилите — сег. вр., 2 л., мн. ч.

опилите е производна форма на опиля (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. опилите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

опилите е производна форма на опия (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).