опилил е

Речник на българския език

1. опилил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

опилил е е производна форма на опиля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. опилил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

опилил е е производна форма на опиля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).