опилила

Речник на българския език

1. опилила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

опилила е производна форма на опиля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. опилила — мин. деят. св. прич. ж. р.

опилила е производна форма на опиля (мин. деят. св. прич. ж. р.).