опилил
1.
опилил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
опилил
е производна форма
на опиля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
опилил —
мин. деят. св. прич. м. р.
опилил
е производна форма
на опиля (мин. деят. св. прич. м. р.).