опили

Речник на българския език

1. опили — сег. вр., 3 л., ед. ч.

опили е производна форма на опиля (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. опили — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

опили е производна форма на опиля (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. опили — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

опили е производна форма на опиля (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. опили — повелително наклонение, ед. ч.

опили е производна форма на опиля (повелително наклонение, ед. ч.).

5. опили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

опили е производна форма на опия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

6. опили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

опили е производна форма на опия (мин. деят. св. прич. мн. ч.).