опилвал

Речник на българския език

1. опилвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

опилвал е производна форма на опилвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. опилвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

опилвал е производна форма на опилвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. опилвал — мин. деят. св. прич. м. р.

опилвал е производна форма на опилвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. опилвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

опилвал е производна форма на опилвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).