опила

Речник на българския език

1. опила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

опила е производна форма на опия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. опила — мин. деят. св. прич. ж. р.

опила е производна форма на опия (мин. деят. св. прич. ж. р.).