опил

Речник на българския език

1. опил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

опил е производна форма на опия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. опил — мин. деят. св. прич. м. р.

опил е производна форма на опия (мин. деят. св. прич. м. р.).