опикала

Речник на българския език

1. опикала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

опикала е производна форма на опикая (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. опикала — мин. деят. св. прич. ж. р.

опикала е производна форма на опикая (мин. деят. св. прич. ж. р.).