опикал

Речник на българския език

1. опикал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

опикал е производна форма на опикая (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. опикал — мин. деят. св. прич. м. р.

опикал е производна форма на опикая (мин. деят. св. прич. м. р.).