опикаело

Речник на българския език

1. опикаело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

опикаело е производна форма на опикая (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. опикаело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

опикаело е производна форма на опикая (мин. деят. несв. прич. ср. р.).