опикаели

Речник на българския език

1. опикаели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

опикаели е производна форма на опикая (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. опикаели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

опикаели е производна форма на опикая (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).