опикаела

Речник на българския език

1. опикаела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

опикаела е производна форма на опикая (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. опикаела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

опикаела е производна форма на опикая (мин. деят. несв. прич. ж. р.).