опикавала

Речник на българския език

1. опикавала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

опикавала е производна форма на опикавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. опикавала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

опикавала е производна форма на опикавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. опикавала — мин. деят. св. прич. ж. р.

опикавала е производна форма на опикавам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. опикавала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

опикавала е производна форма на опикавам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).