опикавал

Речник на българския език

1. опикавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

опикавал е производна форма на опикавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. опикавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

опикавал е производна форма на опикавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. опикавал — мин. деят. св. прич. м. р.

опикавал е производна форма на опикавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. опикавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

опикавал е производна форма на опикавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).