опика

Речник на българския език

1. опика — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

опика е производна форма на опикая (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. опика — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

опика е производна форма на опикая (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).