опиело

Речник на българския език

1. опиело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

опиело е производна форма на опия (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. опиело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

опиело е производна форма на опия (мин. деят. несв. прич. ср. р.).