опиел

Речник на българския език

1. опиел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

опиел е производна форма на опия (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. опиел — мин. деят. несв. прич. м. р.

опиел е производна форма на опия (мин. деят. несв. прич. м. р.).