опивало

Речник на българския език

1. опивало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

опивало е производна форма на опивам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. опивало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

опивало е производна форма на опивам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. опивало — мин. деят. св. прич. ср. р.

опивало е производна форма на опивам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. опивало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

опивало е производна форма на опивам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).