опи

Речник на българския език

1. опи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

опи е производна форма на опия (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. опи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

опи е производна форма на опия (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).