опесъчило е

Речник на българския език

1. опесъчило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

опесъчило е е производна форма на опесъча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. опесъчило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

опесъчило е е производна форма на опесъча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).