оперяло

Речник на българския език

1. оперяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оперяло е производна форма на опера (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. оперяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

оперяло е производна форма на опера (мин. деят. несв. прич. ср. р.).