оперушинвахте

Речник на българския език

1. оперушинвахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

оперушинвахте е производна форма на оперушинвам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. оперушинвахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

оперушинвахте е производна форма на оперушинвам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).